Пиракантата - зимно бижу

Пиракантите са вечнозелени бодливи храсти, които осигуряват целогодишна радост за окото: ароматни бели цветове, появяващи се в началото на лятото и топчести плодове с весели багри от есента до пролетта на фона на тъмнозелени листа, които се запазват и през зимата. Гъстата им корона, отрупана с плодове е “вкусно” убежище за птиците.

Pyracantha coccinea – Червена пираканта.  Това е най-често срещаният вид из нашите градини, който е и естествено разпространено медоносно растение в нашата природа. Представлява средновисок храст (до4m) с елипсовидни, тъмнозелени, назъбени листа и бодли по клонките. Дребни бели цветчета, събрани в гъсти съцветия (щитчета, до 4сm в диаметър), се появяват през май-юни. Плодовете са кръгли, оранжево-червени или коралово-червени. Червената пираканта расте сравнително бавно, невзискателна е към почвите, сухоустойчива и студоустойчива. Понася резитбите и е подходяща за свободни и представителни живи плетове. Сортове на червената пираканта: ‘Orange Glow’- с по-едри листа и оранжеви плодове, и като цяло с по-големи размери; ‘Red Column’ – с изправени стъбла, бързорастящ и достига до 4m, с по-едри червени плодове. Още популярни разновидности:

‘Golden Charmer’- с едри златистожълти плодове, достига до 2.5m на височина;

‘Teton’ – с жълти плодове;

‘Mohave’ – с кехлибарени плодове;

‘Harlequin’, ‘Watereri’ – аленочервени плодове;

‘Ruby Mound’ – нискорастящ, с дъговидно извити клонки.

Пиракантите са невзискателни и издръжливи храсти,  растат на слънце, полусянка, даже и на сянка, но тогава образуват по-малко съцветия и плодчета. Добрата почва за тях е добре дренираната - не понасят преовлажняване. Най-подходящото място за пиракантата е там, откъдето нейните ароматни цветове и плодчета с ярки багри ще се забелязват и в същото време бодливите й клони няма да закачат преминаващите. Както вече отбелязахме пиракантите понасят резитби и са подходящи, както за живи плетове със свободна форма, така и за представителни – със строго геометрична. Ако сте любители на птиците имайте предвид, че първите са по-често посещавани от тях, тъй като се хранят с плодовете, които при плетовете със свободна форма са повече. От пиракантите могат да се получат по-груби топиарни форми, каквито са най-простите геометрични тела - кубове, кълба и т.н. Отглеждането на пираканта пред стена (за покриване на стена), използвайки я за опора и за фон е много популярно, тъй като се получават ефектни плоскостни форми. Те са най-разнообразни - класическите са ветрило, решетка или палмета (централно стъбло с хоризонтални разклонения). За целта се използва опъната тел или дървени летви (решетка), закрепени така, че да има малко отстояние от стената.

Може да използвате пиракантите като елементи от “багрова” композиция като съчетаете в жив плет или групи сортове с контрастни багри на плодовете, например аленочервени или оранжеви. Очарователни са и комбинациите на пираканти с катерливи рози по време на цъфтеж или през есента и зимата, особено ако са подбрани сортове рози, които образуват едри плодове с ярки багри.

Най-много резитби изискват плоскостните форми, покриващи стени, строгите живи плетове и топиарните форми, и най-малко пиракантите, растящи в свободни живи плетове и в групи. Първите резитби се извършват в началото на пролетта за оформяне – отстраняват се някои стърчащи в неправилна посока стъбла или се скъсяват твърде дългите, в зависимост от начина на отглеждане и търсения ефект. За живите плетове със свободна форма е неоходима резитба веднъж годишно, преди цъфтеж – т.е. пролетната резитба. Когато резитбата се проведе преди цъфтежа, не се лишаваме от ефектните цветове и най-вече от плодовете. Същото се отнася и за цъфтящите живи плетове от пираканта. При представителните живи плетове се налагат по-чести резитби, както преди цъфтеж, така и след цъфтеж и затова при тях се образуват по-малко плодове. Ако храстът се отглежда до стена също трябва да се подрязват дългите или неправилно растящи леторасти и след цъфтежа. Пиракантите понасят и силни (ниски) резитби, които се налагат за подмладяване на храст или жив плет, който дълго време не е поддържан. Те се извършват напролет и е вероятно през същата година да няма цъфтеж и плодоносене. По-силни резитби се изискват и в началото на създаване на живите плетове, за да се получат повече разклонения и сгъстяване на плета (след засаждане – скъсяване на половина).

Понякога листата, клонките и плодовете на пиракантите почерняват, така сякаш са изгорени. Причината за това е болест. Като превантивна мярка се препоръчва пръскане с фунгицид рано напролет, още преди да са опадали плодчетата, а заразените части се изрязват и изгарят своевременно.

Екипът на gardenstore.bg