Дата: 23 Дек 2020
Багри през зимата с интересни стъбла и корони
Заглеждали ли сте короните на върбите през зимата – те са не по-малко красиви, отколкото през останалите сезони: провиснали жълти вейки като коси на фона на зимното небе; а огнените клонки на дряновете на фона на падналия сняг?
Истинските любители на градината знаят, че и през зимата тя дарява с красота. Няколко са аспектите за постигане на декоративен ефект през тихия сезон чрез използване на растения: зимен цъфтеж; плодове, които се запазват до пролетта; вечнозелени листа; атрактивна кора.
Кората, с нейната пъстрота и релефност, сякаш най-пълно оправдава определението за елемент със зимна красота. През зимата тя се забелязва по-добре след оголването на короните, а освен това при повечето видове багрите й стават по-наситени именно с настъпването на този сезон и спаденето на температурите.
Започвайки прегеледа от по-традиционните растенията с интересна кора не можем да не поставим на първо място брезите. Всички познаваме бялата или обикновена бреза (Betula alba), която въпреки, че често се среща, винаги впечатлява с достойнствата на чернобелите си стъбла, особено когато са в група. Освен нея има поне още няколко брези с красива кора като Betula nigra и формите: ‘Heritage’ – с белеща се на едри и тънки люспи кора, под която се откриват петна в нюанси на кремаво, кехлибар и розово-пурпурно. Този сорт достига до 15-18m на височина; не е претенциозен. Добре е да се оформи като многостъблено дръвче, за да се възползваме най-пълно от красотата на кората. ‘Little King’ е мини-вариант на ‘Heritage’ (до 3m) с красива кора, подходящ за солитер в малка градина. Betula papyrifera има гладка и светла, розово-кафеникава кора в млада възраст. После тя става тебеширенобяла, подобна на хартия, отлюспваща се на ленти, под които се показват оранжево-кремави ивици. Белият цвят на кората се запазва до по-късна възраст, отколкото при бялата бреза.
От дряновете няколко вида представят сортове с интересно обагрени през зимата млади стъбла. В различни нюанси на пурпурно-червено са клонките на ‘Bloodgood’ и много популярния сорт ‘Sibirica’ на Cornus alba, както и ‘Cardinal’ на Cornus sericea. В жълто-зелената гама са стъблата на Cornus stolonifera ‘Flaviramea’, Cornus sericea ‘Flaviramea’, Cornus alba ‘Bud’s Yellow’. Много интересни са и сортовете ‘Midwinter Fire’ и ‘Winter Flame’ на Cornus sanguinea, които са в преливащи се цветове - от жълто през оранжево до червено и наподобяват разпалени огньове. Стъблата на Cornus alba ‘Kesselringii’ са много тъмни, почти черни, а напролет се допълват от пурпурни листа. Характерното за всички дрянове е, че тези багри се проявяват най-вече при младите едногодишни стъбла. За да се образуват такива всяка година рано напролет, още преди разпукването на пъпките, храстите се подрязват ниско (до 10-20сm над земята). Развилите се през вегетационния сезон нови стъбла се обагрят ярко при настъпване на студовете. Когато храстите се засаждат в групи или в ивици с комбиниране на сортове с еднакъв или контрастен цвят на стъблата, се получават цветни петна, които много добре се открояват на фона на снежната покривка. Ето една идея за класическа зимна композиция: дрянове с различни багри, изглеждат чудесно, засадени като подлес в група от брези. Ефектът е двоен, ако дървесно-храстовата композиция е настанена до брега на водно огледало.
Върбите също предлагат зимни багри. В жълто са оцветени вейките на бялата - Salix alba и плачещата върба Salix babylonica, сортът ‘Golden Curls’на китайската Salix matsudana и др. В коралово-червено са Salix integra ‘Hakuro Nishiki’, Salix alba ‘Britzensis’, Salix matsudana‘Scarlet Curls’, Salix ‘Calliantha’и др., а с тъмни краски е сортът Salix matsudana ‘Snake’. И при върбите, както при дряновете баграта е най-ярка при младите клонки. Резитбите също трябва да се проведат през предходната пролет, за да се образуват нови леторасти. Така обаче се формира храстовиден хабитус вместо дървовиден. Друг вариант е при оформено стъбло да се провеждат т.н. резитби „на глава” на определена височина, от където след това се образуват много млади разклонения с хубава багра.
Истинска перла по отношение на красотата на кората и то не само сред кленовете е Acer griseum. Стъблото му представлява пъзел от канелени, оранжеви и кафяво-обагрени люспи. Този клен расте бавно (до 6-9m) и е подходящ солитер за малките дворчета. От рода със забележителни шарки са и Acer davidii - със змиевидна и Acer palmatum ‘Sango-Kaku’ - с коралова или розово-червена кора при младите индивиди.
За градините с по-голяма площ подходящо дърво с красива кора е чинарът - Platanus sp.. Петната се изкачват все по-нависоко по стъблото с увеличаване на възрастта. Платанът също понася резитби „на глава”.
За по-топлите райони добър избор, не само заради декоративните качества на кората, е видът Lagerstroemia indica, което преставлява есенноцъфтящ висок храст или ниско дръвче, което може да се оформи като многостъблено. Кората на лагерстремията е доста пъстра - комбинация от канелено, кремаво, зеленикаво, светлосиво. Някои декоративни череши също имат интересна лъскава кора в махагонено. Списъкът може да бъде продължен и с трепетликите с тяхната светлозелена гладка кора, бялата топола, някои сортове бук като Fagus sylvatica ‘Black Swan’, Hydrangea quercifolia и др.
Екипът на gardenstore.bg
